Начало Основна линия Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм "Св. Александър Невски"
1327
България

Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм "Св. Александър Невски"

Панихида в памет на първия демократично избран президент на България – Желю Желев, бе отслужена в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Панихидата отслужи Мелнишкият епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква.Д-р Желю Желев беше президент в периода 1990-1997 година.

| 30 Януари 2025, 15:35 ч.
Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм
Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм "Св. Александър Невски"
Снимка © Минко Чернев / БТА (ПБ)

Панихида в памет на първия демократично избран президент на България – Желю Желев, бе отслужена в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Панихидата отслужи Мелнишкият епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква. На службата присъстваха дъщеря му Станка Желева, членове на семейството, близки и приятели на д-р Жельо Желев, както и общественици, политици, представители на институции и граждани, дошли да почетат паметта му. 

Присъстваха още Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2022 г., генералният директор на Кирил Вълчев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев. 

Д-р Желю Желев беше президент в периода 1990-1997 година. Той почина на 30 януари 2015 година.

Д-р Желев беше учен, философ, дисидент, държавен глава с идея за мирен преход през годините на сложно преминаване от тоталитаризъм към демокрация, автор на книгата „Тоталитарната държава“, публикувана по-късно под заглавието „Фашизмът“, пише неговата дъщеря Станка Желева. Той е създател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, лидер на Съюза на демократичните сили, достоен политик, морален стожер, останал верен на своите принципи през целия си живот, допълва тя.

Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско, сочи информация на отдел „Справочна“ в . През 1958 г. завършва философия в Софийския университет (СУ) "Климент Охридски". От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на СУ. Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с. Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация "Философското определение на материята и съвременното естествознание" и става кандидат на философските науки, а през 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът" с първоначално заглавие "Тоталитарната държава", която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на десет езика. През 1988 г. защитава докторска дисертация "Релационна теория на личността".

В края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци - дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.

На 7 декември 1989 г. на учредителното събрание на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) е избран за първи председател на Координационния съвет на коалицията, преизбран е на 6 юли 1990 г. Участва в Кръглата маса (3 януари - 14  май 1990). Бил е депутат в VІІ-то Велико народно събрание /ВНС/ (10 юни - 1 август 1990) и председател на Парламентарния съвет на СДС (7 юли - 1 август 1990).

На 1 август 1990 г. VІІ ВНС го избира за председател (президент) на Република България. На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г.  

С дейността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия, както и за подписването през 1994 г. на Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО "Партньорство за мир".

През 1991 г. е избран за член на Висшия съвет и за "доктор хонорис кауза" по философия на Международната академия "Медичи". На 5 септември 1992 г. в Майнц, Германия, е избран за индивидуален член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 г. е неин почетен патрон. През 1996 г. основава и председателства фондация "Д-р Желю Желев". От 1998 г. е член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България. Инициатор е на създаването на Балканския политически клуб през май 2001 г. в София и е избран за председател. На 28 април 2001 г. под негов патронаж е създадена Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.

През 2004 г. като специален представител на българското председателство в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа д-р Желю Желев осъществява в Грузия серия разговори по проблема за разрешаването на конфликта в Южна Осетия. През март 2005 г. като специален пратеник на държавния глава Георги Първанов участва в Срещата на високо равнище по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 г. е специален пратеник на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдател на изборите за конституционно събрание на страната.

Желю Желев е почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на Югозападния университет "Неофит Рилски", на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Два пъти е обявен за "Мъж на годината" (1990, 1992 г.). На 26 ноември 2002 г. е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса си в утвърждаването на атлантическите ценности. На 7 март 2005 г. президентът Георги Първанов удостоява д-р Желю Желев с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение. На 15 януари 2010 г. македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие - орден "Осми септември" за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция. 

Автор е на книгите "Фашизмът" (1982), "Реалното физическо пространство" (1989), "Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността." (1991), "Обръщенията на президента към народа и парламента" (1998), "Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г." (1998), "В голямата политика" (1998), "Обръщения към нацията", "Интервютата януари 1989-септември 2000 г." (2004), "Въпреки всичко" (2005), "Митове и легенди за българския преход" (2014).

От 2013 г. д-р Желю Желев участва в Съвет на президентите - инициатива на президента Росен Плевнелиев, където заедно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Общинските съветници в Смядово гласуваха културен календар на общината за 2025 г.
Общинските съветници в Смядово на днешното си заседание гласуваха културен календар на общината за 2025 година, включващ около 50 събития. На 1 март ще бъде организиран конкурс за ...
Временно ще бъде променена организацията на движение на кръстовището на входа на Кърджали към бул. „Беломорски“
Областната комисия по безопасност на движението в Кърджали гласува единодушно предложение за промяна в организацията на движението на кръстовището на входа на Кърджали - при т.нар. ...
Седем вятърни генератора ще бъдат изградени в землището на селата Пролез и Горичане в община Шабла, съобщиха инвеститорите
Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ) е дала положително становище на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждане на ...
Започнахме почистване на всички потенциално опасни дерета в урбанизирани територии, каза кметът на Царево Марин Киров
Община Царево е подала искане за отпускането на средства от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии за корекция на дерето, което преминава през Ахтопол. Това каза кметът н ...
Общинските съветници в Главиница приеха отчет за състоянието и управлението на общинската собственост
Общинските съветници в Главиница приеха Годишен отчет за състоянието и управлението на общинската собственост за миналата година. Това стана на днешното редовно заседание на Общинс ...
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
Рапсодия "Вардар" постави началото Международния фестивал "Зимни музикални вечери – проф. Иван Спасов" в Пазарджик
Започна 50-ото юбилейно издание на Международния фестивал за симфонична и съвременна музика "Зимни музикални вечери – проф. Иван Спасов" в Пазарджик. Началото постави рапсоди ...
Премиерният спектакъл "Тиха луда нощ" бе представен на пазарджишка сцена
"Тиха луда нощ" е първият премиерен спектакъл за годината на Драматично-куклен театър "Константин Величков" в Пазарджик, който бе представен на голямата сцена на театъра тази вечер ...
Различни видове дръвчета ще подари на разградчани Гората.бг
Различни видове дръвчета ще подари на разградчани Гората.бг, посочиха организаторите на инициативата във фейсбук профила си. На жителите на града ще бъдат раздадени общо 14 хиляди ...
Общинските съветници в Исперих приеха годишния отчет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление
Общинските съветници в Исперих приеха годишния отчет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление на днешното си заседание. Общият размер на приходи ...
В община Завет са постъпили 309 666 лева от управление и разпореждане с общински имоти
В община Завет са постъпили 309 666 лева от управление и разпореждане с общински имоти. Това сочат данните за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управле ...
Тикер в 23:42 ч.
Започна 50-ото юбилейно издание на Международния фестивал за симфонична и съврем ...
Начало Основна линия
1327
България

Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм "Св. Александър Невски"

Панихида в памет на първия демократично избран президент на България – Желю Желев, бе отслужена в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Панихидата отслужи Мелнишкият епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква.Д-р Желю Желев беше президент в периода 1990-1997 година.

| 30 Януари 2025, 15:35 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм
Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм "Св. Александър Невски"
Снимка © Минко Чернев / БТА (ПБ)

Панихида в памет на първия демократично избран президент на България – Желю Желев, бе отслужена в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Панихидата отслужи Мелнишкият епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква. На службата присъстваха дъщеря му Станка Желева, членове на семейството, близки и приятели на д-р Жельо Желев, както и общественици, политици, представители на институции и граждани, дошли да почетат паметта му. 

Присъстваха още Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2022 г., генералният директор на Кирил Вълчев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев. 

Д-р Желю Желев беше президент в периода 1990-1997 година. Той почина на 30 януари 2015 година.

Д-р Желев беше учен, философ, дисидент, държавен глава с идея за мирен преход през годините на сложно преминаване от тоталитаризъм към демокрация, автор на книгата „Тоталитарната държава“, публикувана по-късно под заглавието „Фашизмът“, пише неговата дъщеря Станка Желева. Той е създател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, лидер на Съюза на демократичните сили, достоен политик, морален стожер, останал верен на своите принципи през целия си живот, допълва тя.

Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско, сочи информация на отдел „Справочна“ в . През 1958 г. завършва философия в Софийския университет (СУ) "Климент Охридски". От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на СУ. Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с. Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация "Философското определение на материята и съвременното естествознание" и става кандидат на философските науки, а през 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът" с първоначално заглавие "Тоталитарната държава", която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на десет езика. През 1988 г. защитава докторска дисертация "Релационна теория на личността".

В края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци - дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.

На 7 декември 1989 г. на учредителното събрание на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) е избран за първи председател на Координационния съвет на коалицията, преизбран е на 6 юли 1990 г. Участва в Кръглата маса (3 януари - 14  май 1990). Бил е депутат в VІІ-то Велико народно събрание /ВНС/ (10 юни - 1 август 1990) и председател на Парламентарния съвет на СДС (7 юли - 1 август 1990).

На 1 август 1990 г. VІІ ВНС го избира за председател (президент) на Република България. На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г.  

С дейността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия, както и за подписването през 1994 г. на Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО "Партньорство за мир".

През 1991 г. е избран за член на Висшия съвет и за "доктор хонорис кауза" по философия на Международната академия "Медичи". На 5 септември 1992 г. в Майнц, Германия, е избран за индивидуален член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 г. е неин почетен патрон. През 1996 г. основава и председателства фондация "Д-р Желю Желев". От 1998 г. е член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България. Инициатор е на създаването на Балканския политически клуб през май 2001 г. в София и е избран за председател. На 28 април 2001 г. под негов патронаж е създадена Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.

През 2004 г. като специален представител на българското председателство в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа д-р Желю Желев осъществява в Грузия серия разговори по проблема за разрешаването на конфликта в Южна Осетия. През март 2005 г. като специален пратеник на държавния глава Георги Първанов участва в Срещата на високо равнище по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 г. е специален пратеник на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдател на изборите за конституционно събрание на страната.

Желю Желев е почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на Югозападния университет "Неофит Рилски", на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Два пъти е обявен за "Мъж на годината" (1990, 1992 г.). На 26 ноември 2002 г. е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса си в утвърждаването на атлантическите ценности. На 7 март 2005 г. президентът Георги Първанов удостоява д-р Желю Желев с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение. На 15 януари 2010 г. македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие - орден "Осми септември" за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция. 

Автор е на книгите "Фашизмът" (1982), "Реалното физическо пространство" (1989), "Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността." (1991), "Обръщенията на президента към народа и парламента" (1998), "Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г." (1998), "В голямата политика" (1998), "Обръщения към нацията", "Интервютата януари 1989-септември 2000 г." (2004), "Въпреки всичко" (2005), "Митове и легенди за българския преход" (2014).

От 2013 г. д-р Желю Желев участва в Съвет на президентите - инициатива на президента Росен Плевнелиев, където заедно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град. От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
КЪМ АБОНАМЕНТА
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Общинските съветници в Смядово гласуваха културен календар на общината за 2025 г.
Временно ще бъде променена организацията на движение на кръстовището на входа на Кърджали към бул. „Беломорски“
Седем вятърни генератора ще бъдат изградени в землището на селата Пролез и Горичане в община Шабла, съобщиха инвеститорите
Започнахме почистване на всички потенциално опасни дерета в урбанизирани територии, каза кметът на Царево Марин Киров
Общинските съветници в Главиница приеха отчет за състоянието и управлението на общинската собственост
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Януари
Препоръчани заглавия
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
На преден план
Рапсодия "Вардар" постави началото Международния фестивал "Зимни музикални вечери – проф. Иван Спасов" в Пазарджик
Контекст
Премиерният спектакъл "Тиха луда нощ" бе представен на пазарджишка сцена
Основна линия
Различни видове дръвчета ще подари на разградчани Гората.бг
Основна линия
Общинските съветници в Исперих приеха годишния отчет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление
На преден план
В община Завет са постъпили 309 666 лева от управление и разпореждане с общински имоти
В детайли
Община Черноочене ще кандидатства по процедура за иновативни здравно-социални услуги, решиха общинските съветници
Контекст
Кметът и председателят на Общинския съвет в Троян представиха отчети за дейността си на първото за тази година заседание на Общинския съвет
На преден план
Общинският съвет в Елена откри процедура за ползване на дървесина от общински гори за нуждите на местното население
Основна линия
Общинските съветници гласуваха планове за спортни и културни прояви в община Каспичан за 2025 година
Основна линия
Годишна програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост в Сливо поле за 2025 г. прие Общинският съвет
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD24 © 2025 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD24 © 2025 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.